Хей,бръмчета

Дрънчета и бръмбъзъчета...
Смених си блога ^^
Не че пиша кой знае колко редовно и не че някой си прави труда да чете,но все пак ето го новия ми блог
Е,дано се видим пак

Я,блогче!

Леле,аз този блог го забравих,че съществува! Леле,срам и позор! Направо грях. Сега да поправим тази грешка ^^
Ок,с какво мога да започна...
Е,няма пък,в този пост ще си поговоря за мен си. Ако някой не иска да чете,не съм го карала на сила. Аааамаха :Р
Да видим...
Още е началото на годината,едва навлязохме във втория месец, а вече се чувствам просто психически скапана xD То не беше претрепване 10 минути след полунощ точно първия ден от Новата година, че не беше цирка, на който станах свидетелка по време на един купон,че какво ли още не.
Ето,например последните два дена... В петък сутринта (ако не се лъжа беше точно 07:18) на вратата ми дойде един от най-близките ми хора,а повярвайте ми,беше последният,когото очаквах да видя,по елементарни причини,които няма да разказвам. И... стои и все едно нищо не е станало... Цял ден не можех да повярвам,че е пред мен...
Или пък вчера... Друг един приятел ми звъни,защото се отворила възможност да се видим. Леле,казвам ви,не съм вземала толкова голямо разстояние за толкова отрицателно време... Изненадах се от себе си!
И като за последно... Престраших се и направих огромна промяна във външния си вид,след което с гордо вдигната глава се прибрах вкъщи... О,да,чувството е превъзходно ^^
Та... Това е поста ми,в който само отбивам номера
Като за последни думи ще кажа,че в главата ми изникна идейка,която можете да проследите на този линк

Мерси на тези,които все още си правят труда да четат маймунджълъците ми

People always leave

Странно,преди няколко дена,като чух това изречение и си помислих "Ха,поредната филмова реплика,която сигурно ще стане хит..."
А сега я използвам,за да си излея... ами чувствата,в този блог,където,за щастие,никой не чете
Е,това може и да ме радва,защото няма да се налага да обяснявам с милион думи следващите редове...
Знаете ли,не мога да ги разбера хората... Или по-конкретно момчетата... Колкото и клиширано да звучи...
Не мога да се поставя на тяхно място и да си обясня защо постъпват така...
Странни са ми. Сближавате се с някой, разкривате си,споделяте си почти всичко, когато не влезе някоя вечер или не сте го чули, вдигате аларми до небесата,правите някой и друг жест,за да му покажете колко много държите на него или поне колко е важен за вас....
А отсреща какво получавате? Не само,че се дразни,че постоянно се интересувате как е и какво го мъчи,ами на всичкото отгоре по едно време просто... изчезва. Влиза си пак редовно навсякъде, телефона му дава свободно,но не отговаря на нито едно от съобщенията ви. Оставате с чувството,че игнорира специално Вас и се чудете къде сте сбъркали, какво сте направили,за да ви избягва.
Накрая,след няколко дена,все пак осъществявате някаква връзка. Но той дори не се опитва да ви обясни защо се е държал така,какво остава за това какво му има или как е в действителност.
От тогава всичко се променя. Не можете да си намерите обща тема, разговорът ви се състои само от редовното "Здравей-Здрасти" след което си мълчите... защото просто нямате за какво да говорите или защото Ви е страх,че пак неусетно ще кажете нещо,което ще го накара да изчезне. Или още по-лошо - че ще избухнете и наистина няма да можете да си кажете нищо след това. За това си мълчите и сдържате всичко в себе си. Не можете да споделите на никой,защото няма да Ви разберат. Или дори няма да опитат.
А аз си мислех,че това е "поредната филмова реплика,коята ще стане хит". Всъщност се оказа идеалното заглавие за разказа ми.
Накрая мога само да кажа,че абсолютно нищо не е измислено,за да минава времето. И знам,че този човек никога няма да си направи труда да прочете това,но все пак бих искала да го попитам : Защо? По-добре ли ти стана,когато се правеше на невидим? Дано сега си щастлив...
За човека,който незнае как да се държи с приятелите си

Without words...

Странно как понякога всичко може да се опише само с някоя и друга песен...

I wanna hold you high and steal your pain away
The worst is over now and we can breathe again

I'm so tired of being here

Suppressed by all my childish fears
And if you have to leave
I wish that you would just leave

When you cried I'd wipe away all of your tears
When you'd scream I'd fight away all of your fears
And I held your hand through all of these years

I've tried so hard to tell myself that you're gone
But though you're still with me
I've been alone all along

Where has my heart gone
Oh I... I want to go back to
Believing in everything and knowing nothing at all

I still remember.

Give me a reason to believe that you're gone
I see your shadow so I know they're all wrong

Now I will tell you what I've done for you -
50 thousand tears I've cried.
Screaming, deceiving and bleeding for you -
And you still won't hear me.

Don't want your hand this time - I'll save myself.

I'm dying again

Always confusing the thoughts in my head
So I can't trust myself anymore

I've got to breathe

All this time I can't believe I couldn't see
Kept in the dark but you were there in front of me
I’ve been sleeping a thousand years it seems
Got to open my eyes to everything
Without a thought without a voice without a soul
Don't let me die here
There must be something more

You don't remember me but i remember you
I lie awake and try so hard not to think of you
But who can decide what they dream?
and dream i do...

I believe in you
I'll give up everything just to find you

Have you forgotten all i know
And all we had?

You won't cry for my absence, I know -
You forgot me long ago.
Am I that unimportant...?
Am I so insignificant...?
Isn't something missing?
Isn't someone missing me?

Though I'd die to know you love me,
I'm all alone.
Isn't someone missing me?

I know what you do to yourself,
I breathe deep and cry out,
"Isn't something missing?
Isn't someone missing me?"

And if I bleed, I'll bleed,
Knowing you don't care.
And if I sleep just to dream of you
I'll wake without you there,
Isn't something missing?
Isn't something...

Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.

I can't hold on to me,
Wonder what's wrong with me.

Darling, I forgive you after all.
Anything is better than to be alone.
And in the end I guess I had to fall.
Always find my place among the ashes.

И да,както винаги и този път говоря конкретно...
Посветено на човека,който ме познаваше по-добре от всички,а после ме изостави...

I miss you...

Има моменти,когато настроението ти може да се опише от точно една песен...


А ето го и текста на моята Песен :
I always needed time on my own
I never thought I'd need you there when I cry
And the days feel like years when I'm alone
And the bed where you lie is made up on your side

When you walk away I count the steps that you take
Do you see how much I need you right now

[Chorus]
When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you

I've never felt this way before
Everything that I do reminds me of you
And the clothes you left, they lie on the floor
And they smell just like you, I love the things that you do

When you walk away I count the steps that you take
Do you see how much I need you right now

[Chorus]
When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you


We were made for each other
Out here forever
I know we were, yeah
All I ever wanted was for you to know
Everything I'd do, I'd give my heart and soul
I can hardly breathe I need to feel you here with me, yeah

[Chorus]
When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you

За една реализирана цел...

Знаете ли,наскоро сбъднах една от целите си... Видях се с приятели,с които се знаехме само от Интернет... И напук на всички,които се опитваха да ме разубедят ( в това число и нашите),смело мога да твърдя,че никога не съм,а може би и няма да си прекарам толкова забавно.
А всъщност не беше кой знае какво... Видях се с едни обикновени хора, обиколихме едни нормални места,правихме ежедневни неща... А всъщност не всичко беше толкова просто... Или поне за мен...
Знаете ли,отначало всичко се обърка... Автобусът трябваше да пристигне най-рано 12:30,а аз в 11:50 звънях наляво и надясно,че никой не ме чака :D Ит уас фън...
Но после всичко потръгна... Ем дойде да ме вземе и заедно с леля ми се прибрахме,за да си оставя нещата,а и защото някъде около час и нещо нямаше какво да правим,понеже за 14 или 15,не помня вече точно,имахме среща на НДК... Та като стана към 14:30 излязохме и потеглихме с автобусчето... Беше ми много странно,че си дупчите билетите и че можете без проблем да се возите гратис... Завиждам ви за това :)
След това последва първата ми мини форумна среща... С Хриси,Зу и Благо се видяхме и потеглихме по Витошка, към Мола... А леля се замъкна подире ми и след нямаше и половин час ни накара да седнем на най-близкото барче,за да изпуши една цигара... Пу,да ти се невиди пушачката! *оплюва* След като повисяхме половин час,а може и повече и Хриси изщрака предоволно много снимки с мен (дано си доволна <_<) тръгнахме за към лелиното вкъщи с Ем. Всъщност,понеже беше повече от ясно,че толкова рано на затворено няма да се седи,минахме през Селинчето. Е,тук вече беше голямо шоу :D Снимахме се и тръгнахме да се разхождаме и да си говорим ^^ После се прибрахме пеша,а Ем беше така мила да дойде с нас... Мерси,мила {{}}
А пък в понеделник се видях с Мишето :) Срам ме е да го кажа,но отначало не я познах... Това не говори много за мен,нали :/ Няма значение. Размотавахме се,ходихме на кино да гледаме Трансформърс. Любопитен факт : Знаете ли,че най-малката зала в Сити Центъра е колкото старото кино Роял,което беше в Русе? Както и да е,после тръгнахме да се прибираме. О,забравих да кажа. На отиване към киното,когато минахме до хотел Хилтън Мишето я окъпа една пръскачка за трева :D После висяхме няколко минутки да изсъхне. Беше голямо смешно ^^
Е,за съжаление вторник мина малко по-скучно. Филми вкъщи. Е,поне към кино-списъка си прибавих и Пазителят и Карибски Пирати 2. Не са кой знае какво филмите,но поне ми убиха времето ^^
Виж обаче сряда беше друго нещо! Излязохме с Хриси и Зу и отидохме на събитието на деня - да посрещаме Пит от гарата. Малко преди да пристигне дойде и Радо. Е,Пит беше малко задушен,но той си го заслужава... Все пак е ПИЧ!! Правеше ми компания в лутането из София,макар и да ми се стори,че само аз се чувствах странно... ХМ! Ходихме на кино и гледахме Hostel 2. Да,добре беше
Но каквото и да си говорим,четвъртък беше Денят! В 12.30 се видяхме със Зорито... Мда,беше си дошла предния ден и само аз знаех това *гордее се* После в 13 се засякохме със Соня и Малчо (която се направи,че не ни вижда!),а в уговореното време се видяхме с Хриси,Пит,Радо,Арни (какъв сладур е!) и Зу. После мръднахме към подлезчето пред НДК,където Хрис ме окъпа с минерална вода... Е,аз пък не простих на Пит и на червенокосата :Р Както и да ви прозвучи,намокрих й дупката ^^ Който както иска да го разбира! ( Както веднъж ми каза Мъро - Вход за МПС - 1 лев!). След това мръднахме пред пилоните (мда,аз си ходих мокра,нали...). Не помня кой кога дойде,но знам,че бяхме там,горе споменатите,плюс Лизи, Иво, Ради и нейна приятелка, Дани, Малката Ира и Бени. Май не забравих никого :Р После тръгнахме да изпратим Зу,Зори и Пит към гарата. Там стана голямата фотосесия ^^ А пък Хриси и Иво не спряха да се гъделичкат! Беше много забавно :)
В петък излязохме с Лия. И познайте къде отидохме? На кино,разбира се. Сега ще си помислите,че съм кино маниячка... Честно казано не ми пука особено,мислете си каквото си искате :Р Нали ние двете сме сред първите,които гледахме Хари Потър и Орденът на феникса? *фука се* Жалко,че Лия е работна пчеличка и не бяхме повечко време заедно...
От там нататък всичко си е пълна скука. Даже на зоопарка не успях да отида,защото в него ден единствената линия,която ходи до там,беше спряна... Е,какво да се прави,аз и моят пуст късмет!
В неделя си хванах автобусчето към Русе (което беше изцяло РОЗОВО) и по пътя гледахме "Клеопатра". Хм,тази лисица играеше много лицемерна роля :/ Няма значение...
Е,това беше за седмицата,която се оказа едно голямо приключение. Надявам се само скоро да се повтори пак :)

Вкусът на свободата... струва ли си риска?

Всеки се е чувствал свободен. Било то за минути, часове или дни. И също така всеки знае какво е чувството да знаеш, че за тебе правилата просто не съществуват за известно време, не си длъжен да слушаш когото и да е било, не е задължително да си примерна...
Тези моменти са незаменими. Карат те да се чувстваш така, както никога до сега,да вършиш неща, за които дори не си и помислял преди. Но за жалост дори и свободата не е безплатна... Всяко нещо си има своята цена.
Представете си само... Имате например 2 дена пред себе си. Но вие знаете,че това време си е само ваше. Можете да правите с него каквото си искате - да го прекарате в гледане на филми, сън и все такива неща,за които знаете,че никой нищо няма да ви каже. А другия вариант е точно обратното... Цяла вечер да си се разхождате из улиците знаейки,че не би трябвало да сте навън след минаването на даден час. Или да вдигнете невероятен купон посред нощите и да отпразнувате моментната си свобода. А може би нещо средно? Например да излизате и да свършите нещо полезно? Всичко зависи от вас...
Просто се замислете за момент... Пуснете въображението си на воля... Какво бихте направили,ако имате цял ден и цяла нощ на свое разположение , можете да правите каквото си искате през тях без да съжалявате на следващия ден.
Щяхте ли да се възползвате и какво ще направите?
Любопитно ми е да чуя колкото се може повече отговори
Написано в замечтано настроение...

Да обърнеш гръб на всичко

Всеки от нас си има лоши моменти и никой не оспорва това. Но какво ще стане,ако на най-веселия,жизнерадостен и усмихнат човек му се струпа всичко на куп?
Всеки може да се сети за някой,който винаги е с огромна усмивка и заразява останалите със своя оптимизъм и успява да разведри и най-гадната обстановка. Но представете си,че изведнъж този палячо помръкне,или още по-зле - изчезне. Как ще се почувствате?
Кой и кога изобщо ще усети липсата му? Когато разберете,че тъжните лица си остават тъжни,нали? Ами ако е прекалено късно и вече няма надежда да намерите усмихнатото човече,което сте запомнили?
Всеки от нас се е усмихвал пресилено. Било то защото се радва за някой,а всъщност самия той си има проблеми,защото трябва да скрие от останалите,че всъщност и той може да страда и да изпитва тъга или просто защото е... изкуствен?
На всеки му е минало през главата ,,Аз винаги мога да се усмихвам,дори и целия ми свят да се срути". Вярно е, правим го за другите. Но какво ще стане,ако настъпи момента, когато най-трудно ни е... да се усмихнем ? Когато всъщност представата на другите за нас рухне и те разберат,че не само щастие може да се изписва на лицето ти.
Когато всичко се обърне срещу теб какво ще правиш? Постепено ти се струпва все повече и повече,докато накрая ти дойде прекалено много и съвсем изненадващо се сринеш. Не го очакваше дори и самата ти, нали? Но след като пророни някоя и друга сълза не ти ли олекна?
Не беше толкова трудно,нали? А защо тогава продължаваш с тези изкуствени усмивки?

Не на място

Сигурна съм,че на всеки от вас му се е случвало. Излиза нанякъде с хора,които са далеч от неговия характер. Говорят си за различни неща, държат се по друг начин,с две думи - не са от като вас,дори напротив,коренно различни са. И какво правите тогава? Сигурно се опитвате да се приспособите,но така променяте и себе си. И защо? За да не се чувствате изолирани...
А какво ще направите,когато излезете с близки за вас хора,приятели или роднини, цял ден си пилеете времето с тях и накрая се почувствате,всякаш нещо ви липсва. Чудите се - какво? Питате се с часове докато не разберете. А когато усетите коя е липсващата частица разбирате, че тази частица е отдалечена от вас и вие не можете да я достигнете толкова лесно. Имали сте възможността,но сте я пропиляли. Шанса е отишъл на вятъра,за да прекарвате времето си с тези хора, които ви карат да се чувствате не на място. Какво изпитвате сега, когато знаете, че всичките ви саможертви са неоценени, непризнати. Съжалявате ли? Или напротив,радвате се, защото това ви е дало добър урок. Какво ще предприемете от тук нататък?
С времето се убеждавате, че сте прав - знаете коя е липсващата частица. Но шансовете ви да я достигнете вече се изчерпаха. Няма начин да се приближите към нея, без да извършите нещо, което противоречи със самите вас. Ще го направите ли? Ще обърнете ли гръб сами на себе си само и само за да се почувствате цели? Или поне щастливи и удовлетворени от крайната цел? Колко сте готови да пожертвате за тези чувства? Бихте ли решили да продължите към тях и да се откажете от всичко, което сте постигнали до сега?

Аз бих,а вие?


Написано за всички, които все още ме карат да се чувствам обичана

Седем неща,които не знаете за мен

Четох някъде в старите постове на Хриси пост от рода на ,,7 неща,които не знаете за мен" и ми се стори много добра идея,за това мисля да продължа инициативата

1. Всъщност това не е нещо,което никой не знае,а което знаят много малко хора,може би един,максимум двама. Като малка ( така де,преди година,две) имах кученце. Да,имах,правилно. Умря от побой от улични псета,а нямаше навършени дори 9 месеца... Колко тъжно,нали?

2. Аз имам много приятели,да. Но всъщност истината е,че от (да речем общо) 100 приятели само 10-15 са тези,за които знам,че винаги ще са ми подкрепа и които мога да нарека ,,истински"

3. Много съм злопаметна. Ако някой направи нещо,с което да предаде доверието ми ще му простя,но никога няма да го забравя. Даже с течение на времето ще си го върна. Така че съм не само злопаметна,а и отмъстителна

4. Най-много от всичко в приятелството държа на жестовете. За мен те са израза на истинското приятелство и човек,който не е рискувал абсолютно нищо за никой или не иска да рискува нищо за никой,според мен не може да се нарече ,,приятел"

5. Много рядко съм в настроение. На седмица най-много два пъти да съм малко по-щастлива,но винаги се намира нещо, което да помрачи усмивката ми. И това,че не казвам на никой,не означава,че му нямам доверие или тем подобни.

6. Обичам,не,обожавам да ми доверяват тайни. Препспокойно мога да кажа,че досега не съм издавала нещо поверително,просто ми доставя удоволствие,когато някой ми споделя. Много тайни според мен скрепяват приятелствата

7. Обичам изненадите (естествено,че приятните!),както и потайността. Защото няма нищо по-интересно от човек,който винаги да успее да те изненада с нещо и нищо по-скучно от някой,който да ти е като отворена книга

Това,че четете това не означава,че ме познавате по-добре. Просто ми хареса идеята и разкрих някой неща за мен,които повечето незнаете. Има още премного неща, но не смятам,че трябва да се разкривам напълно.

Това е засега. Следващия пост - другия месец ^^

Малко цвят в един сив свят

Отново е 14 февруари. Тогава по принцип се отбелязват два празника : Свети Валентин и Трифон Зарезан. Всеки избира сам по себе си кое да празнува,някои празнуват и двата,а трети изобщо не празнуват. Всичко зависи от гледната точка на самия човек.
Но какво ще стане,ако всички около теб ти натякват,че отдавна чакат този ден,за да го отбележат с ,,голямата си любов",а ти си нямаш никой от срещуположния пол, с който да празнуваш? Задължително ли трябва да ти е гадно? Да се сдухваш? Да се чувстваш самотна и изолирана?
Не,естествено! В момент, когато ти е гадно, направи си сама доброто настроение. Защото това, че нямаш момче/момиче,с което да си се лигавотите,не значи,че си сам/а. Винаги може да се намери някой,с който да си прекараш страхотно,било то дори и в деня на влюбените. Да,отново става дума за приятелите
А тук иде време да спомена всички хора, които значат наистина много за мен и в чийто очи винаги мога да намеря подкрепа,разбиране и съчувствие,когато имам нужда от тях. Благодаря на : Габи, Зори, Хриси, Мишито, Луки, Ем, Зу, Мъро, Ро, Ради, Бети, Алекс, Ива, Сал, Вел, Аря, Бени, Ира, Гринчи, и Вели, че винаги са били до мен. Много го оценявам и много значи за мен.
Благодаря ви! Никога не мислете,че сте сами!
А дори и да имате това чувство, осъзнайте,че не е така. Защото вие сте страхотни хора и който и да се опитва да ви скапе настроението,не си струва да разговаря с вас.
Дано някога получите в стократна доза от това,което вие сте раздали,защото вие го заслужавате!
Обичам ви!

Посветено на всички тези специални хора

Пътуването - причина за много спомени

Сигурна съм,че всеки знае подготовка изисква едно леко откъсване от ежедневния свят,с който сме свикнали. Било относно храната,която трябва да си подготвим,относно багажа,който ще трябва да носим или просто за да се подготвим психически. Подготвяме се с дни,някой със седмици,а по-редки случай - и с месец.
И в един ден всичко е подготвено. Багажа ни чака стегнат, излизаме малко по рано към автогарата,за да сме сигурни,че няма да изтървем автобуса. А когато го видим,го подминаваме,защото там има поне още два в същата посока.
Най-накрая откриваме нашия,качваме се на него и ... просто потегляме.
А след като пристигнем най-накрая можем малко да се успокоим. Времето е добро,не сме закъснели и даже ни чакат,за да ни посрещнат.
Едва тогава човек разбира какво е да има до себе си някой, на който винаги може да разчита. Човек, който като му каже,че има нужда от помощ за нещо, ще му подаде ръка. Човек, който няма да каже ,,Майната ти,имам си собствени проблеми,остави ме". Човек,наречен с една дума - приятел
Когато сте заедно си прекарвате много забавно,точно както и си очаквал. В дома си той те приема като част от неговото семейство,кара те да се чувстваш,все едно не си на километри от това,с което си свикнал. Времето лети,защото е безценно.
Но тогава настъпва момента,когато отново трябва да се разделите. Защото всяко нещо има свои начало и край. Независимо дали ги очакваме или не.
В момента,в който усетиш,че незнаеш кога отново ще се видиш с този човек ти разбираш, че ще ти липсва безценното време,което сте прекарали заедно. Може и да е било кратко,но е било изпълнено с много весели моменти и е създало много спомени, които едва ли ще забравиш лесно
Тогава отново поемаш към своя път. Обратно към сивото ежедневие. Което вече няма да е толкова сиво,защото знаеш,че винаги ще се намери някой, който да го оцвети.


Посветено на важен за мен човек
Обичам те и никога няма да те забравя,дори и да си на един милион километра

Заобиколена от един фалшив свят

Замисляли ли сте се някога за хората,който ви заобикалят? Какво чувстват,как се държат, как говорят? А опитвали ли сте да се сравнявате спрямо тях?
Защото аз да...
Заобиколени от хора,които не изразяват емоцийте си, които не винаги говорят това,което мислят, които се опитват да избутат себе си на преден план,ние се променяме и малко или много се превръщаме в същите тези нищожни човечета... колкото и да сме се заричали, че това няма да стане, колкото и да сме се заричали пред себе си,че няма да станем като тях...
Защото мъдрите хора са казали ,,С какъвто се събираш - такъв ставаш". Така е и в действителност. Независимо от характера ти,когато се събираш с определена група от хора, ти ставаш част от нея и започваш да си приличаш с хората,които я формират.
Сигурна съм,че всеки е бил свидетел на лицемерен разговор... Знаете за какво говоря. Обсъждат някой, говорят как е облечен, как се държи, как говори, как върви... После този човек пристига и всички го удостояват с възможно най-мазната усмивка,на която са способни.
А какво правим ние тогава? Чувстваме се неловко, защото не сме ги защитили или защото и ние самите сме участвали в този разговор
А как ще се почувствате,ако разберете,че човека,който се усмихва насреща ви,всъщност предната вечер е мислел да се хвърли под някой влак? Ще се опитате ли да ви разкаже или ще го оставите да се затваря в себе си,ако не иска да сподели?

Всичко това рано или късно оставя някаква следа в нас. А аз ще ви оставя с размислите върху това,за да отделя и аз време за собствените си мисли

Написано за тези,които все още не са загубили интерес да четат

В края на една дълга седмица...

Както всяка неделя,така и днес е време да си отпочина от изминалата седмица. Която не беше никак лека.
Да започнем с училище. На няколко пъти се наложи да си крия бележника,за да не ми нанасят някоя и друга оценка. И защо това? За да мога да изненадам скъп за мен човек... Който може да чете това и да се сети,че говоря за него... За това няма да споменавам имена...
Та относно училище общо взето изминалата седмица беше много успешна. Дори има възможност да изпълня още едно обещание,но за него почти нищо не е сигурно...
Относно настроенито ми... През 5 от седемте дни бях в много лошо настроение...
А да не говорим,че много планове се провалиха...
Особено относно срядата. Бях планувала да не се прибирам преди 9 например,дори родителите ми бяха позволили.. А то какво се оказа? Не съм излизала дори за 5 минути... А,да,мръднах до кабинките,за да врътна един телефон. И за какво? За да разбера,че досаждам. Няма да споменавам и това колко приянтно ми стана,че само двама се сетиха за мен...
А не трябваше да е така..
Но всичко това е минало. Просто реших да драсна едно кратко постче,колкото блогчето да не завъжда паяци. Защото много мразя да чистя.
И ще спра да тук,за да подремна. Все пак,чака ме една още по-дълга седмица,от която зависят много неща. Много цели ще бъдат постигнати или прецакани...
Но всичко това от утре. Сега казвам на всички,които продължават да четат това тук :
Приятна седмица на всички !

И дните бавно отлитат....

Какво да се прави... Времето отлита,а няма с какво да го запълним. По-голямата част от деня си прекарваме на училище или на работа,в зависимост от това кой с какво се занимава. Почти никой от нас не го прави по собствена воля. Някои дори ги принуждават.... Но такъв е животът, не всичко е розово
Но идва момент,когато всичко се обръща срещу тебе. Струва ти се,че целия свят се върти по посока,обратна на твоята. Имаш чувството,че всички са срещу теб. Че всичко ти пречи. Че едва ли не ти вреди.
Кой ти помага в такива случай? Кой ти помага да преодолееш всичко? Кой винаги е до теб, готов да помогне с каквото може,само и само за да си добре?
Кой друг,ако не твойте верни приятели. Те са винаги с теб,винаги ще те накарат да се усмихнеш. А дори и да не те разведрят, ще ти подадат кърпичка,с която да избършеш сълзите. Ще ти подадат шоколад,когато имаш нужда.
В такива моменти се научаваш да ги цениш. Тогава разбираш,че ако не са те,живота ти ще бъде сив. Че заради повечето от тях имаш мечти и амбиций,че повечето си живот си прекарал с тях
А какво би направил човек,който остане без приятели? Който цял живот е живял само заради тях,а в даден случай те се обръщат срещу него? На мен не ми се мисли,а на теб?

Написано за всеки,който се чуства самотен
Никога не забравяйте,че не сте сами!

Още един изминал ден....

Аз отново си нямам занимание и реших да драсна нещо ^^
В интерес на истината деня мина много барзо.... При положение,че си легнах чак някъде към 7.30 сутринта... След това брат ми ме събуди към 11 да ходим да вземем клавиатура и мишка за имения му ден....
Остатъка от деня премина вкъщи. Първоначално ми се беше отворила много работа и общо взето зе мъчех да успея да свърша всичко... От натовареността компютъра трябваше да го рестартирам цели 3 пъти...
Най - накрая отново се озовах в най-неприятната за мене позиция - да скучая. Добре че се намери с кой да завържа няколко приказки... Няма да споменавам име,той си знае,но само ще кажа,че този човек винаги знае как да те разсмее. Може да си на ръба на агонията, да се скъсваш от рев,но той винаги знае какво и как да каже,за да забравиш за всичко... За което винаги ще съм му безкрайно благодарна {}
След няколко часа трябваше да изтърпя най-нахалното лапе,което може да си представите.... Със самото влизане започна с притенцийте : ,,Ама аз съм гостенка,дай ми малко да седна на компютъра" или ,,Дай ми малко от шоколада си,все пак съм ти нагости"... Че кой е кара да идва... Добре,че отвреме на време мръдваше нанякъде,за да ме разсеят и да я издържа... Това лапе може да те докара до края на нервичките ^^
Най-накрая към 1.30 се прибраха у тях си и ме оставиха да си изям сладките на спокойствие ^^
Сега си седя тука и размишлявам над всичките си грешки,които съм допуснала .... За хората, който, макар и несъзнателно, съм наранявала или обиждала...
Извинявам се на всички,които съм обиждала,лъгала или наранявала по някакъв начин
Мисля тук да сложа края на писането за днес,за да мога да отделя и малко време за сън,защото ми предстои последния ден от ваканцията,а се очертава да бъде наистина много натоварен.

Написано с много нежни чувства за всички,които продължават да ми четат писанията

За убиване на времето....

Нях,нямам си и на идея какво да пиша,обаче Хриси е голямо врънкало и няма да ме остави на мира,ако не драсна нещо вече...
Днес беше много натоварен ден... Така де,вчера
Сутринта си бях легнала късно с мисълта поне един от 14-те дни,предоставени ни за почивка,да се наспя
Да,ама не.Телефона ми звънна към 2 на обед и ме събуди. Идеше ми да го хвърля през прозореца ^^
Цял ден се мотахме из улиците с едни приятели и в момента предпочитам краката ми да бяха окапали,защото много ме болят...
След това,естествено,седнах малко да си попиша с далечните приятели.
Когато прегледах листа си с приятели и разучих кой е он и кой не,реших да си пробвам късмета и отново да опитам да завържа разговор с една приятелка. Явно днес наистина ми е ден,защото и до сега си пишем с нея. Започнах още повече да държа на нея и сега мога преспокойно да кажа,че стана една от най-близките ми приятелки
Обичам те,Хрис <9999
Това момиче е направо... неземно. Тотално може да те обърка. В един момент с нея ще се смеете и ще си разказвате някакви случки,а в следващия ще се нацупи нещо и ще игнорира всички. Така и не можах да я разбера ^^
Което ме накара да си направя равносметка за изминалата година... Трябва да призная,че съм се сдобила с много приятели,колкото и скромно да звучи това. При това повечето са от едно и също място. Там съм вече от година и половина,а едва сега ги откривам... Сега е момента да кажа колко много обичам всички. В някой друг пост ще си направя сигурно и списък,но... няма просто да е сега
Хрис,доволна ли си сега? Писах и даже и тебе засегнах :)
С много любов до всички,които отделиха време да прочетат това... нещо

До какви мисли ни навежда един филм....

Ето че доживяхме и нов пост :Р
Преди малко изгледах едно филмче,което много отдавна Хриси и Зори ми го бяха похвалили... Казва се ,,Дяволът носи Прада". Мислех си,че ще се разказва за някаква зла тъща,която обича да изглежда елегантно и се опитва да вгорчи живота на жената на сина си... Забравих каква се пада по родствена линия ^^
Всъщност филмчето се оказа много интересно наистина. Нямаше почти нищо общо с моята представа... Трябва да призная,че отдавна филм не ме беше впечетлявал до такава степен. Незнам дали е заради актьорите или заради темата, която засягат,но наистина филмчето си заслужава гледането.
Накара ме да се замисля колко осъзнати грешки съм правило досега... Може би най-решаващите са ми тези,че съм пропускала огромни шансове и то само и единствено,защото съм се отдавала на някаква егоестична цел...
Конкретно се сещам за пропуснатите възможности за пътуване. Става дума за двете поредни години, през които, заради мързела си, не успявам да отида до така желаната ми София, за да се видя с хора, които са ми помагали в много кризисни ситуаций : било то да са ми ослужили с нещо или просто защото са ме карали да се усми хвам,когато ми е било гадно.
Искам да се извиня на всички хора, които по някакъв начин съм залъгвала,наранявала или обиждала и искам да знаят,че не съм го правила уместно.

Обичам ви!
Благодаря ви за всичко,което правите за мен!

Началото на всичко

Здравейте!
Казвам се Антония.На 15 години съм и живея в град Русе,България.

Засега уча в родния си град или по-точно в икономически техникум. Но това е само засега,защото възнамерявам след като навърша 18 да се изместя да живея в София. Имам три причини за това :

1. Смятам да следвам журналистика и английска филология. Надявам се да намеря и двете в Софийския университет.Ако успея да вляза там обещавам да черпя всички познати,независимо на колко км са от мен ;)
2. Ще съм по-близко до повечето си приятели
3. Еми просто няма да има кой да ме спре ^^

Още от преди една година това си ми е мечта и съм решила никой и нищо да не може да ме спре.
Още нещо за мен : Горделива съм,но и много обичлива. Лесно се превързвам към някой,но трудно мога да загубя всякакви отношения с когото и да е било.Голяма маничка съм на тема миризми.Лавиците ми вкъщи са претрупани с всякакви дездоранти и тоалетни води. Обичам розовото,както се разбира и от външния вид на блогчето ми. Имам от абсолютно всичко в розов вариант : като почнем от облекла за учебници,минем през дрехи и шапки и стигнем до четката ми за зъби ^^ Много държа на розовите си вещи и ги давам на заем само на много скъпи за мен хора.
По какво можете да разберете,че много държа на вас?

1. Не ви оставям на мира. Започвам да ви мърморя от 12 вечерта до 12 на обед и обратното.
2. На рожденния ви ден телефона ми не спира да звъни,докато не ви се обадя или поне не ви пратя смс
3. От време на време ви подарявам подаръци,по принцип символични или които знам,че ще ви харесат
4. Знам всичко за вас - от това как е семейството ви до това колко много обичате живота си
5. Не спирам да ви повтарям,че много ви обичам и не можете да ми затворите устата. Особено когато ме е ударила лигнята,а това е в повечето време ;)

Това е което се сещам засега. Останалите могат да кажат повече за мен,ако,естествено,и те се сетят ;)