Странно,преди няколко дена,като чух това изречение и си помислих "Ха,поредната филмова реплика,която сигурно ще стане хит..."
А сега я използвам,за да си излея... ами чувствата,в този блог,където,за щастие,никой не чете
Е,това може и да ме радва,защото няма да се налага да обяснявам с милион думи следващите редове...
Знаете ли,не мога да ги разбера хората... Или по-конкретно момчетата... Колкото и клиширано да звучи...
Не мога да се поставя на тяхно място и да си обясня защо постъпват така...
Странни са ми. Сближавате се с някой, разкривате си,споделяте си почти всичко, когато не влезе някоя вечер или не сте го чули, вдигате аларми до небесата,правите някой и друг жест,за да му покажете колко много държите на него или поне колко е важен за вас....
А отсреща какво получавате? Не само,че се дразни,че постоянно се интересувате как е и какво го мъчи,ами на всичкото отгоре по едно време просто... изчезва. Влиза си пак редовно навсякъде, телефона му дава свободно,но не отговаря на нито едно от съобщенията ви. Оставате с чувството,че игнорира специално Вас и се чудете къде сте сбъркали, какво сте направили,за да ви избягва.
Накрая,след няколко дена,все пак осъществявате някаква връзка. Но той дори не се опитва да ви обясни защо се е държал така,какво остава за това какво му има или как е в действителност.
От тогава всичко се променя. Не можете да си намерите обща тема, разговорът ви се състои само от редовното "Здравей-Здрасти" след което си мълчите... защото просто нямате за какво да говорите или защото Ви е страх,че пак неусетно ще кажете нещо,което ще го накара да изчезне. Или още по-лошо - че ще избухнете и наистина няма да можете да си кажете нищо след това. За това си мълчите и сдържате всичко в себе си. Не можете да споделите на никой,защото няма да Ви разберат. Или дори няма да опитат.
А аз си мислех,че това е "поредната филмова реплика,коята ще стане хит". Всъщност се оказа идеалното заглавие за разказа ми.
Накрая мога само да кажа,че абсолютно нищо не е измислено,за да минава времето. И знам,че този човек никога няма да си направи труда да прочете това,но все пак бих искала да го попитам : Защо? По-добре ли ти стана,когато се правеше на невидим? Дано сега си щастлив...
За човека,който незнае как да се държи с приятелите си
неделя, септември 30, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Наистина е ужасно. И на мен се е случвало. Пожелавам ти на човекът, за когото говориш, да му дойде акъла в главата. Но помни, че ако това не стане, не ти си тази, която ще изгуби. Точно обратното. ;)
Нищо ново под слънцето.
Такива са момчетата...
Приемаш го, никого не можеш да промениш, и се примиряваш, това е.
Не на теб трябва да ти е гадно после.
Усмихвай се.
Всичко ще бъде наред.
Целувам те.
Малчо.
Доста късен коментар от мъжката страна,но идеални хора няма,когато не му се говори,дяма да говори,но не го претискай да го прави.
Общо взето вземи му душата с памук,са казали старите хора...
Публикуване на коментар