За убиване на времето....

Нях,нямам си и на идея какво да пиша,обаче Хриси е голямо врънкало и няма да ме остави на мира,ако не драсна нещо вече...
Днес беше много натоварен ден... Така де,вчера
Сутринта си бях легнала късно с мисълта поне един от 14-те дни,предоставени ни за почивка,да се наспя
Да,ама не.Телефона ми звънна към 2 на обед и ме събуди. Идеше ми да го хвърля през прозореца ^^
Цял ден се мотахме из улиците с едни приятели и в момента предпочитам краката ми да бяха окапали,защото много ме болят...
След това,естествено,седнах малко да си попиша с далечните приятели.
Когато прегледах листа си с приятели и разучих кой е он и кой не,реших да си пробвам късмета и отново да опитам да завържа разговор с една приятелка. Явно днес наистина ми е ден,защото и до сега си пишем с нея. Започнах още повече да държа на нея и сега мога преспокойно да кажа,че стана една от най-близките ми приятелки
Обичам те,Хрис <9999
Това момиче е направо... неземно. Тотално може да те обърка. В един момент с нея ще се смеете и ще си разказвате някакви случки,а в следващия ще се нацупи нещо и ще игнорира всички. Така и не можах да я разбера ^^
Което ме накара да си направя равносметка за изминалата година... Трябва да призная,че съм се сдобила с много приятели,колкото и скромно да звучи това. При това повечето са от едно и също място. Там съм вече от година и половина,а едва сега ги откривам... Сега е момента да кажа колко много обичам всички. В някой друг пост ще си направя сигурно и списък,но... няма просто да е сега
Хрис,доволна ли си сега? Писах и даже и тебе засегнах :)
С много любов до всички,които отделиха време да прочетат това... нещо