сряда, май 23, 2007

Да обърнеш гръб на всичко

Всеки от нас си има лоши моменти и никой не оспорва това. Но какво ще стане,ако на най-веселия,жизнерадостен и усмихнат човек му се струпа всичко на куп?
Всеки може да се сети за някой,който винаги е с огромна усмивка и заразява останалите със своя оптимизъм и успява да разведри и най-гадната обстановка. Но представете си,че изведнъж този палячо помръкне,или още по-зле - изчезне. Как ще се почувствате?
Кой и кога изобщо ще усети липсата му? Когато разберете,че тъжните лица си остават тъжни,нали? Ами ако е прекалено късно и вече няма надежда да намерите усмихнатото човече,което сте запомнили?
Всеки от нас се е усмихвал пресилено. Било то защото се радва за някой,а всъщност самия той си има проблеми,защото трябва да скрие от останалите,че всъщност и той може да страда и да изпитва тъга или просто защото е... изкуствен?
На всеки му е минало през главата ,,Аз винаги мога да се усмихвам,дори и целия ми свят да се срути". Вярно е, правим го за другите. Но какво ще стане,ако настъпи момента, когато най-трудно ни е... да се усмихнем ? Когато всъщност представата на другите за нас рухне и те разберат,че не само щастие може да се изписва на лицето ти.
Когато всичко се обърне срещу теб какво ще правиш? Постепено ти се струпва все повече и повече,докато накрая ти дойде прекалено много и съвсем изненадващо се сринеш. Не го очакваше дори и самата ти, нали? Но след като пророни някоя и друга сълза не ти ли олекна?
Не беше толкова трудно,нали? А защо тогава продължаваш с тези изкуствени усмивки?

3 коментара:

fka.selkie каза...

Защото не искаме другите да страдат заради нас..Поне такава е моята философия..Понякога се насилвам да съм щастлива,заради другите..казвам си,че не са те виновни и ако наистина ги обичам ще искам да са щастливи,а да са щастливи трябва и аз поне да изглеждам такава..нали?

тонииии,радвам се,че писа ъгейн...мн хубав и точен пост..постоянно си разсъждавам върху това.. и..

*гуш*

Селин каза...

Права е, постът е чудесен, трябва да пишеш по-често в този блог, щом аз почнах (макар че моито постове са доста по-плиткоумни, както и да е :Р)
Що се отнася до пресилените усмивки, това ми е слабото място. Не мога да се преструвам. Или мога за много кратък интервал от време, нещо от порядъка на няколко минути. Когато ми е зле, не ми е просто зле, ам и е много зле и изобщо не ми е до нищо. Усмихвала съм се насила, но в повечето случаи е било закрако, а после съм се измъквала. Мъничко ви завиждам, че успявате да го правите. Понякога е наистина много нужно. :)

scream каза...

Имам чувството, че поста е писан за мен... :Д

Тони, ти си гений... Бичам те <3