петък, януари 26, 2007

Заобиколена от един фалшив свят

Замисляли ли сте се някога за хората,който ви заобикалят? Какво чувстват,как се държат, как говорят? А опитвали ли сте да се сравнявате спрямо тях?
Защото аз да...
Заобиколени от хора,които не изразяват емоцийте си, които не винаги говорят това,което мислят, които се опитват да избутат себе си на преден план,ние се променяме и малко или много се превръщаме в същите тези нищожни човечета... колкото и да сме се заричали, че това няма да стане, колкото и да сме се заричали пред себе си,че няма да станем като тях...
Защото мъдрите хора са казали ,,С какъвто се събираш - такъв ставаш". Така е и в действителност. Независимо от характера ти,когато се събираш с определена група от хора, ти ставаш част от нея и започваш да си приличаш с хората,които я формират.
Сигурна съм,че всеки е бил свидетел на лицемерен разговор... Знаете за какво говоря. Обсъждат някой, говорят как е облечен, как се държи, как говори, как върви... После този човек пристига и всички го удостояват с възможно най-мазната усмивка,на която са способни.
А какво правим ние тогава? Чувстваме се неловко, защото не сме ги защитили или защото и ние самите сме участвали в този разговор
А как ще се почувствате,ако разберете,че човека,който се усмихва насреща ви,всъщност предната вечер е мислел да се хвърли под някой влак? Ще се опитате ли да ви разкаже или ще го оставите да се затваря в себе си,ако не иска да сподели?

Всичко това рано или късно оставя някаква следа в нас. А аз ще ви оставя с размислите върху това,за да отделя и аз време за собствените си мисли

Написано за тези,които все още не са загубили интерес да четат

2 коментара:

Селин каза...

Тони, аз също много се измъчвам от това лицемерие. В блога на дъщерята днес четох за маски, влизам тук и чета за лицемерие. И се питам защо. Защо хората са такива, защо не можем да си общуваме по нормален начин, какво удоволствие доставя злословенето по адрес на някой, пред когото се правиш на доброжелател. Къде е смисъла в това да си изкуствен, да не си ти. и това прикриване на чувствата, на мислите, на всичко. Защо? Толкова е безсмислено и усложняващо. Като че някой е рекъл "Защо да е лесно, като може да е сложно?" и оттогава се чудим как да доусложним още повече живота си.
Как съм си мечтала този фалш да го няма. Как съм си мечтала да сме истински. Не мога да го постигна, светът няма да се промени заради теб и мен. Но може да опитаме ние и близките ни да не сме фалшиви. А това е много, много важно.

Unknown каза...

"Ти си това, което са близките ти" и "С какъвто се събереш, такъв ставаш"...
Човек не може да избира единствено семейството си. За щастие може да избира приятелите си, познатите си и групичките, в които ще живее... Т.е. човек сам избира какъв иска да бъде, до какви хора иска да стои и с какви хора иска да го свързват всички наоколо... Важното е да избира внимателно.

Само това ще кажа...
Всичко друго за фалшата, лъжите и измамите е ясно...
Аз само казвам за избора...