И дните бавно отлитат....

Какво да се прави... Времето отлита,а няма с какво да го запълним. По-голямата част от деня си прекарваме на училище или на работа,в зависимост от това кой с какво се занимава. Почти никой от нас не го прави по собствена воля. Някои дори ги принуждават.... Но такъв е животът, не всичко е розово
Но идва момент,когато всичко се обръща срещу тебе. Струва ти се,че целия свят се върти по посока,обратна на твоята. Имаш чувството,че всички са срещу теб. Че всичко ти пречи. Че едва ли не ти вреди.
Кой ти помага в такива случай? Кой ти помага да преодолееш всичко? Кой винаги е до теб, готов да помогне с каквото може,само и само за да си добре?
Кой друг,ако не твойте верни приятели. Те са винаги с теб,винаги ще те накарат да се усмихнеш. А дори и да не те разведрят, ще ти подадат кърпичка,с която да избършеш сълзите. Ще ти подадат шоколад,когато имаш нужда.
В такива моменти се научаваш да ги цениш. Тогава разбираш,че ако не са те,живота ти ще бъде сив. Че заради повечето от тях имаш мечти и амбиций,че повечето си живот си прекарал с тях
А какво би направил човек,който остане без приятели? Който цял живот е живял само заради тях,а в даден случай те се обръщат срещу него? На мен не ми се мисли,а на теб?

Написано за всеки,който се чуства самотен
Никога не забравяйте,че не сте сами!