Не на място

Сигурна съм,че на всеки от вас му се е случвало. Излиза нанякъде с хора,които са далеч от неговия характер. Говорят си за различни неща, държат се по друг начин,с две думи - не са от като вас,дори напротив,коренно различни са. И какво правите тогава? Сигурно се опитвате да се приспособите,но така променяте и себе си. И защо? За да не се чувствате изолирани...
А какво ще направите,когато излезете с близки за вас хора,приятели или роднини, цял ден си пилеете времето с тях и накрая се почувствате,всякаш нещо ви липсва. Чудите се - какво? Питате се с часове докато не разберете. А когато усетите коя е липсващата частица разбирате, че тази частица е отдалечена от вас и вие не можете да я достигнете толкова лесно. Имали сте възможността,но сте я пропиляли. Шанса е отишъл на вятъра,за да прекарвате времето си с тези хора, които ви карат да се чувствате не на място. Какво изпитвате сега, когато знаете, че всичките ви саможертви са неоценени, непризнати. Съжалявате ли? Или напротив,радвате се, защото това ви е дало добър урок. Какво ще предприемете от тук нататък?
С времето се убеждавате, че сте прав - знаете коя е липсващата частица. Но шансовете ви да я достигнете вече се изчерпаха. Няма начин да се приближите към нея, без да извършите нещо, което противоречи със самите вас. Ще го направите ли? Ще обърнете ли гръб сами на себе си само и само за да се почувствате цели? Или поне щастливи и удовлетворени от крайната цел? Колко сте готови да пожертвате за тези чувства? Бихте ли решили да продължите към тях и да се откажете от всичко, което сте постигнали до сега?

Аз бих,а вие?


Написано за всички, които все още ме карат да се чувствам обичана