Заобиколена от един фалшив свят

Замисляли ли сте се някога за хората,който ви заобикалят? Какво чувстват,как се държат, как говорят? А опитвали ли сте да се сравнявате спрямо тях?
Защото аз да...
Заобиколени от хора,които не изразяват емоцийте си, които не винаги говорят това,което мислят, които се опитват да избутат себе си на преден план,ние се променяме и малко или много се превръщаме в същите тези нищожни човечета... колкото и да сме се заричали, че това няма да стане, колкото и да сме се заричали пред себе си,че няма да станем като тях...
Защото мъдрите хора са казали ,,С какъвто се събираш - такъв ставаш". Така е и в действителност. Независимо от характера ти,когато се събираш с определена група от хора, ти ставаш част от нея и започваш да си приличаш с хората,които я формират.
Сигурна съм,че всеки е бил свидетел на лицемерен разговор... Знаете за какво говоря. Обсъждат някой, говорят как е облечен, как се държи, как говори, как върви... После този човек пристига и всички го удостояват с възможно най-мазната усмивка,на която са способни.
А какво правим ние тогава? Чувстваме се неловко, защото не сме ги защитили или защото и ние самите сме участвали в този разговор
А как ще се почувствате,ако разберете,че човека,който се усмихва насреща ви,всъщност предната вечер е мислел да се хвърли под някой влак? Ще се опитате ли да ви разкаже или ще го оставите да се затваря в себе си,ако не иска да сподели?

Всичко това рано или късно оставя някаква следа в нас. А аз ще ви оставя с размислите върху това,за да отделя и аз време за собствените си мисли

Написано за тези,които все още не са загубили интерес да четат

В края на една дълга седмица...

Както всяка неделя,така и днес е време да си отпочина от изминалата седмица. Която не беше никак лека.
Да започнем с училище. На няколко пъти се наложи да си крия бележника,за да не ми нанасят някоя и друга оценка. И защо това? За да мога да изненадам скъп за мен човек... Който може да чете това и да се сети,че говоря за него... За това няма да споменавам имена...
Та относно училище общо взето изминалата седмица беше много успешна. Дори има възможност да изпълня още едно обещание,но за него почти нищо не е сигурно...
Относно настроенито ми... През 5 от седемте дни бях в много лошо настроение...
А да не говорим,че много планове се провалиха...
Особено относно срядата. Бях планувала да не се прибирам преди 9 например,дори родителите ми бяха позволили.. А то какво се оказа? Не съм излизала дори за 5 минути... А,да,мръднах до кабинките,за да врътна един телефон. И за какво? За да разбера,че досаждам. Няма да споменавам и това колко приянтно ми стана,че само двама се сетиха за мен...
А не трябваше да е така..
Но всичко това е минало. Просто реших да драсна едно кратко постче,колкото блогчето да не завъжда паяци. Защото много мразя да чистя.
И ще спра да тук,за да подремна. Все пак,чака ме една още по-дълга седмица,от която зависят много неща. Много цели ще бъдат постигнати или прецакани...
Но всичко това от утре. Сега казвам на всички,които продължават да четат това тук :
Приятна седмица на всички !

И дните бавно отлитат....

Какво да се прави... Времето отлита,а няма с какво да го запълним. По-голямата част от деня си прекарваме на училище или на работа,в зависимост от това кой с какво се занимава. Почти никой от нас не го прави по собствена воля. Някои дори ги принуждават.... Но такъв е животът, не всичко е розово
Но идва момент,когато всичко се обръща срещу тебе. Струва ти се,че целия свят се върти по посока,обратна на твоята. Имаш чувството,че всички са срещу теб. Че всичко ти пречи. Че едва ли не ти вреди.
Кой ти помага в такива случай? Кой ти помага да преодолееш всичко? Кой винаги е до теб, готов да помогне с каквото може,само и само за да си добре?
Кой друг,ако не твойте верни приятели. Те са винаги с теб,винаги ще те накарат да се усмихнеш. А дори и да не те разведрят, ще ти подадат кърпичка,с която да избършеш сълзите. Ще ти подадат шоколад,когато имаш нужда.
В такива моменти се научаваш да ги цениш. Тогава разбираш,че ако не са те,живота ти ще бъде сив. Че заради повечето от тях имаш мечти и амбиций,че повечето си живот си прекарал с тях
А какво би направил човек,който остане без приятели? Който цял живот е живял само заради тях,а в даден случай те се обръщат срещу него? На мен не ми се мисли,а на теб?

Написано за всеки,който се чуства самотен
Никога не забравяйте,че не сте сами!

Още един изминал ден....

Аз отново си нямам занимание и реших да драсна нещо ^^
В интерес на истината деня мина много барзо.... При положение,че си легнах чак някъде към 7.30 сутринта... След това брат ми ме събуди към 11 да ходим да вземем клавиатура и мишка за имения му ден....
Остатъка от деня премина вкъщи. Първоначално ми се беше отворила много работа и общо взето зе мъчех да успея да свърша всичко... От натовареността компютъра трябваше да го рестартирам цели 3 пъти...
Най - накрая отново се озовах в най-неприятната за мене позиция - да скучая. Добре че се намери с кой да завържа няколко приказки... Няма да споменавам име,той си знае,но само ще кажа,че този човек винаги знае как да те разсмее. Може да си на ръба на агонията, да се скъсваш от рев,но той винаги знае какво и как да каже,за да забравиш за всичко... За което винаги ще съм му безкрайно благодарна {}
След няколко часа трябваше да изтърпя най-нахалното лапе,което може да си представите.... Със самото влизане започна с притенцийте : ,,Ама аз съм гостенка,дай ми малко да седна на компютъра" или ,,Дай ми малко от шоколада си,все пак съм ти нагости"... Че кой е кара да идва... Добре,че отвреме на време мръдваше нанякъде,за да ме разсеят и да я издържа... Това лапе може да те докара до края на нервичките ^^
Най-накрая към 1.30 се прибраха у тях си и ме оставиха да си изям сладките на спокойствие ^^
Сега си седя тука и размишлявам над всичките си грешки,които съм допуснала .... За хората, който, макар и несъзнателно, съм наранявала или обиждала...
Извинявам се на всички,които съм обиждала,лъгала или наранявала по някакъв начин
Мисля тук да сложа края на писането за днес,за да мога да отделя и малко време за сън,защото ми предстои последния ден от ваканцията,а се очертава да бъде наистина много натоварен.

Написано с много нежни чувства за всички,които продължават да ми четат писанията

За убиване на времето....

Нях,нямам си и на идея какво да пиша,обаче Хриси е голямо врънкало и няма да ме остави на мира,ако не драсна нещо вече...
Днес беше много натоварен ден... Така де,вчера
Сутринта си бях легнала късно с мисълта поне един от 14-те дни,предоставени ни за почивка,да се наспя
Да,ама не.Телефона ми звънна към 2 на обед и ме събуди. Идеше ми да го хвърля през прозореца ^^
Цял ден се мотахме из улиците с едни приятели и в момента предпочитам краката ми да бяха окапали,защото много ме болят...
След това,естествено,седнах малко да си попиша с далечните приятели.
Когато прегледах листа си с приятели и разучих кой е он и кой не,реших да си пробвам късмета и отново да опитам да завържа разговор с една приятелка. Явно днес наистина ми е ден,защото и до сега си пишем с нея. Започнах още повече да държа на нея и сега мога преспокойно да кажа,че стана една от най-близките ми приятелки
Обичам те,Хрис <9999
Това момиче е направо... неземно. Тотално може да те обърка. В един момент с нея ще се смеете и ще си разказвате някакви случки,а в следващия ще се нацупи нещо и ще игнорира всички. Така и не можах да я разбера ^^
Което ме накара да си направя равносметка за изминалата година... Трябва да призная,че съм се сдобила с много приятели,колкото и скромно да звучи това. При това повечето са от едно и също място. Там съм вече от година и половина,а едва сега ги откривам... Сега е момента да кажа колко много обичам всички. В някой друг пост ще си направя сигурно и списък,но... няма просто да е сега
Хрис,доволна ли си сега? Писах и даже и тебе засегнах :)
С много любов до всички,които отделиха време да прочетат това... нещо