Малко цвят в един сив свят

Отново е 14 февруари. Тогава по принцип се отбелязват два празника : Свети Валентин и Трифон Зарезан. Всеки избира сам по себе си кое да празнува,някои празнуват и двата,а трети изобщо не празнуват. Всичко зависи от гледната точка на самия човек.
Но какво ще стане,ако всички около теб ти натякват,че отдавна чакат този ден,за да го отбележат с ,,голямата си любов",а ти си нямаш никой от срещуположния пол, с който да празнуваш? Задължително ли трябва да ти е гадно? Да се сдухваш? Да се чувстваш самотна и изолирана?
Не,естествено! В момент, когато ти е гадно, направи си сама доброто настроение. Защото това, че нямаш момче/момиче,с което да си се лигавотите,не значи,че си сам/а. Винаги може да се намери някой,с който да си прекараш страхотно,било то дори и в деня на влюбените. Да,отново става дума за приятелите
А тук иде време да спомена всички хора, които значат наистина много за мен и в чийто очи винаги мога да намеря подкрепа,разбиране и съчувствие,когато имам нужда от тях. Благодаря на : Габи, Зори, Хриси, Мишито, Луки, Ем, Зу, Мъро, Ро, Ради, Бети, Алекс, Ива, Сал, Вел, Аря, Бени, Ира, Гринчи, и Вели, че винаги са били до мен. Много го оценявам и много значи за мен.
Благодаря ви! Никога не мислете,че сте сами!
А дори и да имате това чувство, осъзнайте,че не е така. Защото вие сте страхотни хора и който и да се опитва да ви скапе настроението,не си струва да разговаря с вас.
Дано някога получите в стократна доза от това,което вие сте раздали,защото вие го заслужавате!
Обичам ви!

Посветено на всички тези специални хора