Малко цвят в един сив свят

Отново е 14 февруари. Тогава по принцип се отбелязват два празника : Свети Валентин и Трифон Зарезан. Всеки избира сам по себе си кое да празнува,някои празнуват и двата,а трети изобщо не празнуват. Всичко зависи от гледната точка на самия човек.
Но какво ще стане,ако всички около теб ти натякват,че отдавна чакат този ден,за да го отбележат с ,,голямата си любов",а ти си нямаш никой от срещуположния пол, с който да празнуваш? Задължително ли трябва да ти е гадно? Да се сдухваш? Да се чувстваш самотна и изолирана?
Не,естествено! В момент, когато ти е гадно, направи си сама доброто настроение. Защото това, че нямаш момче/момиче,с което да си се лигавотите,не значи,че си сам/а. Винаги може да се намери някой,с който да си прекараш страхотно,било то дори и в деня на влюбените. Да,отново става дума за приятелите
А тук иде време да спомена всички хора, които значат наистина много за мен и в чийто очи винаги мога да намеря подкрепа,разбиране и съчувствие,когато имам нужда от тях. Благодаря на : Габи, Зори, Хриси, Мишито, Луки, Ем, Зу, Мъро, Ро, Ради, Бети, Алекс, Ива, Сал, Вел, Аря, Бени, Ира, Гринчи, и Вели, че винаги са били до мен. Много го оценявам и много значи за мен.
Благодаря ви! Никога не мислете,че сте сами!
А дори и да имате това чувство, осъзнайте,че не е така. Защото вие сте страхотни хора и който и да се опитва да ви скапе настроението,не си струва да разговаря с вас.
Дано някога получите в стократна доза от това,което вие сте раздали,защото вие го заслужавате!
Обичам ви!

Посветено на всички тези специални хора

Пътуването - причина за много спомени

Сигурна съм,че всеки знае подготовка изисква едно леко откъсване от ежедневния свят,с който сме свикнали. Било относно храната,която трябва да си подготвим,относно багажа,който ще трябва да носим или просто за да се подготвим психически. Подготвяме се с дни,някой със седмици,а по-редки случай - и с месец.
И в един ден всичко е подготвено. Багажа ни чака стегнат, излизаме малко по рано към автогарата,за да сме сигурни,че няма да изтървем автобуса. А когато го видим,го подминаваме,защото там има поне още два в същата посока.
Най-накрая откриваме нашия,качваме се на него и ... просто потегляме.
А след като пристигнем най-накрая можем малко да се успокоим. Времето е добро,не сме закъснели и даже ни чакат,за да ни посрещнат.
Едва тогава човек разбира какво е да има до себе си някой, на който винаги може да разчита. Човек, който като му каже,че има нужда от помощ за нещо, ще му подаде ръка. Човек, който няма да каже ,,Майната ти,имам си собствени проблеми,остави ме". Човек,наречен с една дума - приятел
Когато сте заедно си прекарвате много забавно,точно както и си очаквал. В дома си той те приема като част от неговото семейство,кара те да се чувстваш,все едно не си на километри от това,с което си свикнал. Времето лети,защото е безценно.
Но тогава настъпва момента,когато отново трябва да се разделите. Защото всяко нещо има свои начало и край. Независимо дали ги очакваме или не.
В момента,в който усетиш,че незнаеш кога отново ще се видиш с този човек ти разбираш, че ще ти липсва безценното време,което сте прекарали заедно. Може и да е било кратко,но е било изпълнено с много весели моменти и е създало много спомени, които едва ли ще забравиш лесно
Тогава отново поемаш към своя път. Обратно към сивото ежедневие. Което вече няма да е толкова сиво,защото знаеш,че винаги ще се намери някой, който да го оцвети.


Посветено на важен за мен човек
Обичам те и никога няма да те забравя,дори и да си на един милион километра