Не на място

Сигурна съм,че на всеки от вас му се е случвало. Излиза нанякъде с хора,които са далеч от неговия характер. Говорят си за различни неща, държат се по друг начин,с две думи - не са от като вас,дори напротив,коренно различни са. И какво правите тогава? Сигурно се опитвате да се приспособите,но така променяте и себе си. И защо? За да не се чувствате изолирани...
А какво ще направите,когато излезете с близки за вас хора,приятели или роднини, цял ден си пилеете времето с тях и накрая се почувствате,всякаш нещо ви липсва. Чудите се - какво? Питате се с часове докато не разберете. А когато усетите коя е липсващата частица разбирате, че тази частица е отдалечена от вас и вие не можете да я достигнете толкова лесно. Имали сте възможността,но сте я пропиляли. Шанса е отишъл на вятъра,за да прекарвате времето си с тези хора, които ви карат да се чувствате не на място. Какво изпитвате сега, когато знаете, че всичките ви саможертви са неоценени, непризнати. Съжалявате ли? Или напротив,радвате се, защото това ви е дало добър урок. Какво ще предприемете от тук нататък?
С времето се убеждавате, че сте прав - знаете коя е липсващата частица. Но шансовете ви да я достигнете вече се изчерпаха. Няма начин да се приближите към нея, без да извършите нещо, което противоречи със самите вас. Ще го направите ли? Ще обърнете ли гръб сами на себе си само и само за да се почувствате цели? Или поне щастливи и удовлетворени от крайната цел? Колко сте готови да пожертвате за тези чувства? Бихте ли решили да продължите към тях и да се откажете от всичко, което сте постигнали до сега?

Аз бих,а вие?


Написано за всички, които все още ме карат да се чувствам обичана

Седем неща,които не знаете за мен

Четох някъде в старите постове на Хриси пост от рода на ,,7 неща,които не знаете за мен" и ми се стори много добра идея,за това мисля да продължа инициативата

1. Всъщност това не е нещо,което никой не знае,а което знаят много малко хора,може би един,максимум двама. Като малка ( така де,преди година,две) имах кученце. Да,имах,правилно. Умря от побой от улични псета,а нямаше навършени дори 9 месеца... Колко тъжно,нали?

2. Аз имам много приятели,да. Но всъщност истината е,че от (да речем общо) 100 приятели само 10-15 са тези,за които знам,че винаги ще са ми подкрепа и които мога да нарека ,,истински"

3. Много съм злопаметна. Ако някой направи нещо,с което да предаде доверието ми ще му простя,но никога няма да го забравя. Даже с течение на времето ще си го върна. Така че съм не само злопаметна,а и отмъстителна

4. Най-много от всичко в приятелството държа на жестовете. За мен те са израза на истинското приятелство и човек,който не е рискувал абсолютно нищо за никой или не иска да рискува нищо за никой,според мен не може да се нарече ,,приятел"

5. Много рядко съм в настроение. На седмица най-много два пъти да съм малко по-щастлива,но винаги се намира нещо, което да помрачи усмивката ми. И това,че не казвам на никой,не означава,че му нямам доверие или тем подобни.

6. Обичам,не,обожавам да ми доверяват тайни. Препспокойно мога да кажа,че досега не съм издавала нещо поверително,просто ми доставя удоволствие,когато някой ми споделя. Много тайни според мен скрепяват приятелствата

7. Обичам изненадите (естествено,че приятните!),както и потайността. Защото няма нищо по-интересно от човек,който винаги да успее да те изненада с нещо и нищо по-скучно от някой,който да ти е като отворена книга

Това,че четете това не означава,че ме познавате по-добре. Просто ми хареса идеята и разкрих някой неща за мен,които повечето незнаете. Има още премного неща, но не смятам,че трябва да се разкривам напълно.

Това е засега. Следващия пост - другия месец ^^

Малко цвят в един сив свят

Отново е 14 февруари. Тогава по принцип се отбелязват два празника : Свети Валентин и Трифон Зарезан. Всеки избира сам по себе си кое да празнува,някои празнуват и двата,а трети изобщо не празнуват. Всичко зависи от гледната точка на самия човек.
Но какво ще стане,ако всички около теб ти натякват,че отдавна чакат този ден,за да го отбележат с ,,голямата си любов",а ти си нямаш никой от срещуположния пол, с който да празнуваш? Задължително ли трябва да ти е гадно? Да се сдухваш? Да се чувстваш самотна и изолирана?
Не,естествено! В момент, когато ти е гадно, направи си сама доброто настроение. Защото това, че нямаш момче/момиче,с което да си се лигавотите,не значи,че си сам/а. Винаги може да се намери някой,с който да си прекараш страхотно,било то дори и в деня на влюбените. Да,отново става дума за приятелите
А тук иде време да спомена всички хора, които значат наистина много за мен и в чийто очи винаги мога да намеря подкрепа,разбиране и съчувствие,когато имам нужда от тях. Благодаря на : Габи, Зори, Хриси, Мишито, Луки, Ем, Зу, Мъро, Ро, Ради, Бети, Алекс, Ива, Сал, Вел, Аря, Бени, Ира, Гринчи, и Вели, че винаги са били до мен. Много го оценявам и много значи за мен.
Благодаря ви! Никога не мислете,че сте сами!
А дори и да имате това чувство, осъзнайте,че не е така. Защото вие сте страхотни хора и който и да се опитва да ви скапе настроението,не си струва да разговаря с вас.
Дано някога получите в стократна доза от това,което вие сте раздали,защото вие го заслужавате!
Обичам ви!

Посветено на всички тези специални хора

Пътуването - причина за много спомени

Сигурна съм,че всеки знае подготовка изисква едно леко откъсване от ежедневния свят,с който сме свикнали. Било относно храната,която трябва да си подготвим,относно багажа,който ще трябва да носим или просто за да се подготвим психически. Подготвяме се с дни,някой със седмици,а по-редки случай - и с месец.
И в един ден всичко е подготвено. Багажа ни чака стегнат, излизаме малко по рано към автогарата,за да сме сигурни,че няма да изтървем автобуса. А когато го видим,го подминаваме,защото там има поне още два в същата посока.
Най-накрая откриваме нашия,качваме се на него и ... просто потегляме.
А след като пристигнем най-накрая можем малко да се успокоим. Времето е добро,не сме закъснели и даже ни чакат,за да ни посрещнат.
Едва тогава човек разбира какво е да има до себе си някой, на който винаги може да разчита. Човек, който като му каже,че има нужда от помощ за нещо, ще му подаде ръка. Човек, който няма да каже ,,Майната ти,имам си собствени проблеми,остави ме". Човек,наречен с една дума - приятел
Когато сте заедно си прекарвате много забавно,точно както и си очаквал. В дома си той те приема като част от неговото семейство,кара те да се чувстваш,все едно не си на километри от това,с което си свикнал. Времето лети,защото е безценно.
Но тогава настъпва момента,когато отново трябва да се разделите. Защото всяко нещо има свои начало и край. Независимо дали ги очакваме или не.
В момента,в който усетиш,че незнаеш кога отново ще се видиш с този човек ти разбираш, че ще ти липсва безценното време,което сте прекарали заедно. Може и да е било кратко,но е било изпълнено с много весели моменти и е създало много спомени, които едва ли ще забравиш лесно
Тогава отново поемаш към своя път. Обратно към сивото ежедневие. Което вече няма да е толкова сиво,защото знаеш,че винаги ще се намери някой, който да го оцвети.


Посветено на важен за мен човек
Обичам те и никога няма да те забравя,дори и да си на един милион километра

Заобиколена от един фалшив свят

Замисляли ли сте се някога за хората,който ви заобикалят? Какво чувстват,как се държат, как говорят? А опитвали ли сте да се сравнявате спрямо тях?
Защото аз да...
Заобиколени от хора,които не изразяват емоцийте си, които не винаги говорят това,което мислят, които се опитват да избутат себе си на преден план,ние се променяме и малко или много се превръщаме в същите тези нищожни човечета... колкото и да сме се заричали, че това няма да стане, колкото и да сме се заричали пред себе си,че няма да станем като тях...
Защото мъдрите хора са казали ,,С какъвто се събираш - такъв ставаш". Така е и в действителност. Независимо от характера ти,когато се събираш с определена група от хора, ти ставаш част от нея и започваш да си приличаш с хората,които я формират.
Сигурна съм,че всеки е бил свидетел на лицемерен разговор... Знаете за какво говоря. Обсъждат някой, говорят как е облечен, как се държи, как говори, как върви... После този човек пристига и всички го удостояват с възможно най-мазната усмивка,на която са способни.
А какво правим ние тогава? Чувстваме се неловко, защото не сме ги защитили или защото и ние самите сме участвали в този разговор
А как ще се почувствате,ако разберете,че човека,който се усмихва насреща ви,всъщност предната вечер е мислел да се хвърли под някой влак? Ще се опитате ли да ви разкаже или ще го оставите да се затваря в себе си,ако не иска да сподели?

Всичко това рано или късно оставя някаква следа в нас. А аз ще ви оставя с размислите върху това,за да отделя и аз време за собствените си мисли

Написано за тези,които все още не са загубили интерес да четат

В края на една дълга седмица...

Както всяка неделя,така и днес е време да си отпочина от изминалата седмица. Която не беше никак лека.
Да започнем с училище. На няколко пъти се наложи да си крия бележника,за да не ми нанасят някоя и друга оценка. И защо това? За да мога да изненадам скъп за мен човек... Който може да чете това и да се сети,че говоря за него... За това няма да споменавам имена...
Та относно училище общо взето изминалата седмица беше много успешна. Дори има възможност да изпълня още едно обещание,но за него почти нищо не е сигурно...
Относно настроенито ми... През 5 от седемте дни бях в много лошо настроение...
А да не говорим,че много планове се провалиха...
Особено относно срядата. Бях планувала да не се прибирам преди 9 например,дори родителите ми бяха позволили.. А то какво се оказа? Не съм излизала дори за 5 минути... А,да,мръднах до кабинките,за да врътна един телефон. И за какво? За да разбера,че досаждам. Няма да споменавам и това колко приянтно ми стана,че само двама се сетиха за мен...
А не трябваше да е така..
Но всичко това е минало. Просто реших да драсна едно кратко постче,колкото блогчето да не завъжда паяци. Защото много мразя да чистя.
И ще спра да тук,за да подремна. Все пак,чака ме една още по-дълга седмица,от която зависят много неща. Много цели ще бъдат постигнати или прецакани...
Но всичко това от утре. Сега казвам на всички,които продължават да четат това тук :
Приятна седмица на всички !

И дните бавно отлитат....

Какво да се прави... Времето отлита,а няма с какво да го запълним. По-голямата част от деня си прекарваме на училище или на работа,в зависимост от това кой с какво се занимава. Почти никой от нас не го прави по собствена воля. Някои дори ги принуждават.... Но такъв е животът, не всичко е розово
Но идва момент,когато всичко се обръща срещу тебе. Струва ти се,че целия свят се върти по посока,обратна на твоята. Имаш чувството,че всички са срещу теб. Че всичко ти пречи. Че едва ли не ти вреди.
Кой ти помага в такива случай? Кой ти помага да преодолееш всичко? Кой винаги е до теб, готов да помогне с каквото може,само и само за да си добре?
Кой друг,ако не твойте верни приятели. Те са винаги с теб,винаги ще те накарат да се усмихнеш. А дори и да не те разведрят, ще ти подадат кърпичка,с която да избършеш сълзите. Ще ти подадат шоколад,когато имаш нужда.
В такива моменти се научаваш да ги цениш. Тогава разбираш,че ако не са те,живота ти ще бъде сив. Че заради повечето от тях имаш мечти и амбиций,че повечето си живот си прекарал с тях
А какво би направил човек,който остане без приятели? Който цял живот е живял само заради тях,а в даден случай те се обръщат срещу него? На мен не ми се мисли,а на теб?

Написано за всеки,който се чуства самотен
Никога не забравяйте,че не сте сами!

Още един изминал ден....

Аз отново си нямам занимание и реших да драсна нещо ^^
В интерес на истината деня мина много барзо.... При положение,че си легнах чак някъде към 7.30 сутринта... След това брат ми ме събуди към 11 да ходим да вземем клавиатура и мишка за имения му ден....
Остатъка от деня премина вкъщи. Първоначално ми се беше отворила много работа и общо взето зе мъчех да успея да свърша всичко... От натовареността компютъра трябваше да го рестартирам цели 3 пъти...
Най - накрая отново се озовах в най-неприятната за мене позиция - да скучая. Добре че се намери с кой да завържа няколко приказки... Няма да споменавам име,той си знае,но само ще кажа,че този човек винаги знае как да те разсмее. Може да си на ръба на агонията, да се скъсваш от рев,но той винаги знае какво и как да каже,за да забравиш за всичко... За което винаги ще съм му безкрайно благодарна {}
След няколко часа трябваше да изтърпя най-нахалното лапе,което може да си представите.... Със самото влизане започна с притенцийте : ,,Ама аз съм гостенка,дай ми малко да седна на компютъра" или ,,Дай ми малко от шоколада си,все пак съм ти нагости"... Че кой е кара да идва... Добре,че отвреме на време мръдваше нанякъде,за да ме разсеят и да я издържа... Това лапе може да те докара до края на нервичките ^^
Най-накрая към 1.30 се прибраха у тях си и ме оставиха да си изям сладките на спокойствие ^^
Сега си седя тука и размишлявам над всичките си грешки,които съм допуснала .... За хората, който, макар и несъзнателно, съм наранявала или обиждала...
Извинявам се на всички,които съм обиждала,лъгала или наранявала по някакъв начин
Мисля тук да сложа края на писането за днес,за да мога да отделя и малко време за сън,защото ми предстои последния ден от ваканцията,а се очертава да бъде наистина много натоварен.

Написано с много нежни чувства за всички,които продължават да ми четат писанията

За убиване на времето....

Нях,нямам си и на идея какво да пиша,обаче Хриси е голямо врънкало и няма да ме остави на мира,ако не драсна нещо вече...
Днес беше много натоварен ден... Така де,вчера
Сутринта си бях легнала късно с мисълта поне един от 14-те дни,предоставени ни за почивка,да се наспя
Да,ама не.Телефона ми звънна към 2 на обед и ме събуди. Идеше ми да го хвърля през прозореца ^^
Цял ден се мотахме из улиците с едни приятели и в момента предпочитам краката ми да бяха окапали,защото много ме болят...
След това,естествено,седнах малко да си попиша с далечните приятели.
Когато прегледах листа си с приятели и разучих кой е он и кой не,реших да си пробвам късмета и отново да опитам да завържа разговор с една приятелка. Явно днес наистина ми е ден,защото и до сега си пишем с нея. Започнах още повече да държа на нея и сега мога преспокойно да кажа,че стана една от най-близките ми приятелки
Обичам те,Хрис <9999
Това момиче е направо... неземно. Тотално може да те обърка. В един момент с нея ще се смеете и ще си разказвате някакви случки,а в следващия ще се нацупи нещо и ще игнорира всички. Така и не можах да я разбера ^^
Което ме накара да си направя равносметка за изминалата година... Трябва да призная,че съм се сдобила с много приятели,колкото и скромно да звучи това. При това повечето са от едно и също място. Там съм вече от година и половина,а едва сега ги откривам... Сега е момента да кажа колко много обичам всички. В някой друг пост ще си направя сигурно и списък,но... няма просто да е сега
Хрис,доволна ли си сега? Писах и даже и тебе засегнах :)
С много любов до всички,които отделиха време да прочетат това... нещо

До какви мисли ни навежда един филм....

Ето че доживяхме и нов пост :Р
Преди малко изгледах едно филмче,което много отдавна Хриси и Зори ми го бяха похвалили... Казва се ,,Дяволът носи Прада". Мислех си,че ще се разказва за някаква зла тъща,която обича да изглежда елегантно и се опитва да вгорчи живота на жената на сина си... Забравих каква се пада по родствена линия ^^
Всъщност филмчето се оказа много интересно наистина. Нямаше почти нищо общо с моята представа... Трябва да призная,че отдавна филм не ме беше впечетлявал до такава степен. Незнам дали е заради актьорите или заради темата, която засягат,но наистина филмчето си заслужава гледането.
Накара ме да се замисля колко осъзнати грешки съм правило досега... Може би най-решаващите са ми тези,че съм пропускала огромни шансове и то само и единствено,защото съм се отдавала на някаква егоестична цел...
Конкретно се сещам за пропуснатите възможности за пътуване. Става дума за двете поредни години, през които, заради мързела си, не успявам да отида до така желаната ми София, за да се видя с хора, които са ми помагали в много кризисни ситуаций : било то да са ми ослужили с нещо или просто защото са ме карали да се усми хвам,когато ми е било гадно.
Искам да се извиня на всички хора, които по някакъв начин съм залъгвала,наранявала или обиждала и искам да знаят,че не съм го правила уместно.

Обичам ви!
Благодаря ви за всичко,което правите за мен!

Началото на всичко

Здравейте!
Казвам се Антония.На 15 години съм и живея в град Русе,България.

Засега уча в родния си град или по-точно в икономически техникум. Но това е само засега,защото възнамерявам след като навърша 18 да се изместя да живея в София. Имам три причини за това :

1. Смятам да следвам журналистика и английска филология. Надявам се да намеря и двете в Софийския университет.Ако успея да вляза там обещавам да черпя всички познати,независимо на колко км са от мен ;)
2. Ще съм по-близко до повечето си приятели
3. Еми просто няма да има кой да ме спре ^^

Още от преди една година това си ми е мечта и съм решила никой и нищо да не може да ме спре.
Още нещо за мен : Горделива съм,но и много обичлива. Лесно се превързвам към някой,но трудно мога да загубя всякакви отношения с когото и да е било.Голяма маничка съм на тема миризми.Лавиците ми вкъщи са претрупани с всякакви дездоранти и тоалетни води. Обичам розовото,както се разбира и от външния вид на блогчето ми. Имам от абсолютно всичко в розов вариант : като почнем от облекла за учебници,минем през дрехи и шапки и стигнем до четката ми за зъби ^^ Много държа на розовите си вещи и ги давам на заем само на много скъпи за мен хора.
По какво можете да разберете,че много държа на вас?

1. Не ви оставям на мира. Започвам да ви мърморя от 12 вечерта до 12 на обед и обратното.
2. На рожденния ви ден телефона ми не спира да звъни,докато не ви се обадя или поне не ви пратя смс
3. От време на време ви подарявам подаръци,по принцип символични или които знам,че ще ви харесат
4. Знам всичко за вас - от това как е семейството ви до това колко много обичате живота си
5. Не спирам да ви повтарям,че много ви обичам и не можете да ми затворите устата. Особено когато ме е ударила лигнята,а това е в повечето време ;)

Това е което се сещам засега. Останалите могат да кажат повече за мен,ако,естествено,и те се сетят ;)